Хотелите в Етнографски комплекс Златоград съчетават чара на възрожденската архитектура със съвременни условия за настаняване и престой. Някои от тях са реставрирани паметници на културата, а други - построени в последните няколко години.

Хотелът представлява ансамбъл от две свързани с топла връзка къщи с хотелска част, малък СПА-център, открит басейн и ресторант-винарна.

Настаняването е в 15 двойни стаи (с възможност за допълнително легло), стилно обзаведени – и оборудвани с телефон, кабелна телевизия, мини-бар, сейф, интернет и луксозен санитарен възел.

Оригинално оформеният SPA – център към хотелски комплекс “Александрови къщи” разполага с джакузи, парна баня, финландска сауна, тангентор и вани.

Двуетажният ресторант-винарна е със 150 места, като половината от тях са на открито – в лятната градина край басейна и на верандата с изглед към уличките на Стария град.

СПА комплекс „Александър” включва хотелска част с 32 легла, ресторант в типичния за Комплекса възрожденски стил с 350 места, както и модерно оборудван СПА – център с вътрешен басейн и зони за релакс, парна баня, финландска сауна, ледено ведро, турска баня “Хамам”, хидромасажни вани, тангентор.

Хотелската част на СПА - комплекс “Александър” разполага с 14 двойни стаи (с възможност за допълнително легло) като 8 от тях са тип спалня, 1 апартамент с 2 отделни стаи и санитарни възли. Стаите са стилно обзаведени и оборудвани с телефон, кабелна телевизия, мини-бар, интернет, луксозен санитарен възел и тераси.

 Трифониада 2019

Дати на провеждане: 15.02.2019 - 17.02.2019

 Възрастен в двойна стая - 99 лева

Възрастен, настанен на допълнително легло - 79 лева

Възрастен в единична стая - 119 лв.

Деца от 3 до 13 години, на допълнително легло, на база нощувка със закуска - 42 лева

Посочените цени са пакетни, в лева на човек и включват:

2 нощувки със закуски;

Празнична вечеря на 16 февруари в ресторант „Александър“ с дегустация на вино, предоставено от гостуващата винарска изба, жива музика;

Бонус СПА-пакет (сауна, парна баня, басейн);

Преди обяд на 16.02.2019 г. на мегдана в Етнографски комплекс ще се проведе конкурс за най-добро вино сред местните любители винари, безплатна дегустация на вино и домашно приготвени мезета, веселба с местните фолклорни певчески и танцови състави.

 Археолого-етнографски музей

Обиколката на културно-историческите обекти в ЕАК започва обикновено от историко-етнографската музейна експозиция

Тя се помещава в  къща - архитектурен паметник на културата, принадлежала някога на Александър Чанов - заможен производител на аби и търговец на тютюн. Музеят е в общ двор с механа "Беловидово" като двете сгради са свързани посредством топла връзка и представляват своеобразен архитектурен ансамбъл от втората половина на ХІХ век.

Входна такса за обектите на комплекса:

·        Възрастни - 3 лева

·        Учащи, пенсионери и членове на БТС - 1,50 лева

·        Екскурзоводна беседа - 20 лева

Музей Делю войвода

Основната цел за създаване на музей, посветен на Делю войвода, бе да се предостави повече и по-подробна информация за него. Има богат песенен фолклор, подобен на гръцката „Одисея“, който разказва за живота на Делю от най-ранна възраст, за причината да стане хайдутин, за закрилата на местното население, за кореспонденцията с Кюрт ага и Алемин бей, за неговата любов с Гюлсюме, за сребърния куршум и смъртта му... Така музеят ни показва един образ, изтъкан от легендите, песните и историческата достоверност. Той е един от малкото в страната, а може би и единственият, който представя хайдушкото движение в България в национален мащаб. А това движение е предпоставка за възникването на организирана революционна борба срещу османските поробители, Априлското въстание и последвалата Освободителна Руско-Турска война.

Терзийска работилница

Терзийска работилница ни запознава с традициите в този занаят чрез интересни колекции от стари фотоси, шевни машини, ютии, ножици и аршини. Един от най-добре развитите занаяти в миналото, днес терзийството се възражда в умението на майсторките Здравка Чолакова и Марина Теритова да изработват облекла от всички етнографски области на България. Тук могат да ви изработят олекотени и стилизирани костюми за сценични изяви, но редом с тях и копие на оригинален стар костюм. Единствено тук украсата от гайтани все още се изработва ръчно, като самият гайтан се плете в съседната

Гайтанджийска работилница

Не е пренебрегнато и сувенирното производство. Приоритет на комплекса е във всяка работилница да се изработват специфични за занаята сувенири от естествени материали. В терзийска работилница ще откриете сувенири от ръчнотъкани вълнени и памучни платове, чанове и хлопки, украсени с вълна и прежди, изделия от естествена кожа, коланчета от гайтани, мънистени накити и т.н.

Тъкачна работилница

Преди повече от два века Златоград е вече утвърден център на тъкаческия занаят /особено на аби и шаяци/. В тъкачната работилница на ЕАК се предоставя възможност не само да се видят произведенията на традиционното тъкачество и плетачество, но и да се почувства тръпката на тяхното създаване ...

Майсторката Нина Чолакова тъче на хоризонтален стан кенарено платно, деверски аглъци, вълнени килимчета, пътечки от парцали, намазли, миндили, торбички, възглавнички и много други. В своя занаят тя използва традиционните за региона цветове и шарки, които допълва и осъвременява с фантазия и изобретателност.

Гайтанджийска работилница

От незапомнени времена в Родопите се плетат върви, наричани “възи”, “вози”. Възите са обли, когато са плетени на ръка от цветни вълнени нишки, и плоски, лентовидни, когато се заплитат на специални “дъски”, “доски” – две или четири на брой.

За облите гайтани родопчани изобретяват ръчен чарк, наречен “магаре”, в който вплитат от 8 до 22 нишки.

През първата половина на 19 век в балканските и подбалканските селища се създава и въвежда механичният стан, който модернизира гайтанджийството и го превръща в основен поминък. В Родопите преходът от плетене към тъкане на гайтани се забавя, за да остави почти до наше време гайтанджийството в затворения кръг на домашните женски занимания.

В гайтанджийската работилница вниманието на посетителя се привлича от двата чарка – машините за плетене на гайтани. Те са повод за гордост – твoрение на българския технически гений от първите десетилетия на ХІХ век.

Златарска работилница

Археологическите проучвания на некрополите в Златоградското землище /местностите Чойнови лъки, Джерахови ниви, селата Аламовци, Кушла и др./ сочат, че и тук ЗЛАТАРСТВОТО, като отделен художествен занаят, е познато през цялото Средновековие. Откритите накити за главата, за гърдите, за пояса и ръцете по материал и форма и прилагани техники /леене, коване, вграждане на цветни стъкла, полагане на емайл, използване на филигран/ са аналогични на тези от другите краища на българската етническа територия. През Възраждането нуждите от сребърни, златни и други накити задоволяват предимно пътуващи майстори от Устово, Райково, Драма ...

Грънчарска работилница

Едно от най-древните домашни занятия, превърнало се, може би, най-рано в самостоятелен занаят и своеобразно изкуство, е грънчарството. Магията, чрез която глината “оживява” в човешките ръце – гостите на Етнографския комплекс могат сами да почувстват, като изработят сами керамично изделие.

Грънчарската работилница привлича с пъстротата на цветове и разнообразието от форми. Майсторът Велин Хашъмов изработва както съвременни сувенири, така и реплики на съдове - археологически находки.